...
Формира се пирамидален протосоциум, като върхът
естествено (?) се заема от „шмекерите”. „Хумусът” осигурява здрави клетки за
протосоциума, а „идиотите” изпълняват ролята на балансьор (или баласт?), който
подържа системата в привидно стабилна форма. Т.е. „идиотите”, както твърди
Корнелиус, се оказват важна предпоставка за осигуряването на устойчивост в една
поначало небалансирана и поради това силно турбулентна система.
Пирамидалната структура,
фиксирана от Холенщайн, се запазва, независимо от измененията в протосоциума,
включително и при естественото му развитие и еволюция. Нещо, което изглежда е
изненада за неговия помощник - Опенхаймер. Корнелиус привежда в докладите си
дословен цитат от Ервин, който обаче и досега остава отчасти неясен за нас: „Милионите геноди се превръщаха в милиарди
геноди, а обществото оставаше същото. В мрака на робовладелството и в сивотата
на феодализма, в заблудите на капитализма и комунизма, както и във всевъзможните
версии и вариации на авторитарни или псевдонародни демокрации – винаги на върха
се озоваваха поредният крал и неговите барони; по дъното се наслояваха имбецилите
- неспособни, невежи, немислещи, но за сметка на това алчни и агресивни същества,
налагащи навред тъпотата си; а някъде там, по средата, независимо от степента
на мракобесие и деспотизъм и напук на „идиотите” и „шмекерите” - винаги,
абсолютно винаги, успяваха да оцелеят и да се закрепят мислещите, можещите,
разбиращите ... Винаги там, но никога достатъчно...”