Блогът на Странник

Изкуството не е вечно ! Но пак е за предпочитане...

събота, 22 септември 2012 г.

Последният разказ на Ярослав Хлеб



Откъс 

 

Творчеството на Ярослав Хлеб днес се радва на заслужена почит и уважение. Почти сто години след смъртта му, неговите романи се публикуват, анализират и дори награждават. Всъщност трябва да се направи уточнението, че това се отнася за тези творби, които авторът написва още като млад. В зрелите си години Хлеб създава един-единствен разказ, който, за съжаление и до сега остава неизвестен за нас. Но колкото и да е парадоксално, именно последният и неоткрит разказ на писателя продължава да ни връща към познатото му творчество.
Основна заслуга за хвърлянето на светлина върху предсмъртните месеци от живота на Хлеб принадлежи на двама испански енциклопедисти – Гариго и Хосе. Техните  студии от началото на века, както и последвалата самостоятелна монография на Хосе, се превърнаха в бестселър и начертаха пътя, по който и до днес вървят хиляди търсачи на последния разказ на Ярослав Хлеб.
Гариго и Хосе тръгват от там, от където и всички останали – пълните събрани съчинения на Хлеб. Единадесет самостоятелни романа, четири трилогии, две тетралогии и култовата октология „Не стреляй по умрелите кучета”. Но за разлика от другите, Гариго и Хосе не се захващат с изразните средства, хуманитарните идеи или повествователния стил на Хлеб, а търсят ключ, който да им подскаже, какво е довело до онзи период от живота на твореца, известен днес като „мълчанието на Хлеб”.
     Така те стигат до четвъртия том от споменатата вече октология (с подзаглавие „Прокълнатото куче на опрощението – предизвикателството на Съдбата”), където в един привидно важен за повествованието диалог се натъкват на умело прикрит „втори текст”. Малцина са майсторите, способни да вплетат „втори текст” в произведенията си, но ако това трябва да се изрази с думи, процесът прилича много на създаването на картина, при която художникът замаскира даден образ под друг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар