Блогът на Странник

Изкуството не е вечно ! Но пак е за предпочитане...

събота, 22 септември 2012 г.

Времето и ние

Откъс




До село Мугла някога се е стигало относително лесно - откъм Девин и през бетоновия мост край Тешел. Мостът се срутил окончателно някъде през 1990 година и от тогава селото е почти откъснато от света. Също и от нашето време, към което все още го придържат половин дузина бродове и обикновени дървени мостове.
Името на селото идва или от мъгла, или от могила, като и двете думи носят в себе си особена символика. Мъглата, според местните, често поглъщала селото и то изчезвало в нея, изгубвало се. Изгубвали се и онези, които били тръгнали да го търсят. А какво може да се таи под могилите е трудно да се каже, особено като се знае, колко племена и народи са кръстосали стъпки из тоя край на Родопите, където и до днес се помнят легендите за митичния Орфей. Самото село пък е променяло местоположението си поне на три пъти през вековете, което само по себе си представлява малко чудо.
            В Мугла пътищата свършват. От там нататък е планина. Но не съвсем. В близост до местността „Махрапа” и в западна посока от Мугла се намира още едно селище, което вече не се отбелязва на картите. То се нарича Чамла и е изоставено отдавна, никой не помни точно кога. В Чамла обаче живеят шепа хора – мъже и жени, българи, дошли незнайно откъде, появили се незнайно кога и заселили се в пустеещите колиби.

Няма коментари:

Публикуване на коментар