Блогът на Странник

Изкуството не е вечно ! Но пак е за предпочитане...

събота, 22 септември 2012 г.

Бар "Гузната кокошка"

Откъс




Макс не беше просто барман, а съставна част от атмосферата на „Гузната кокошка”. Той пиеше бира с Полковника, и си спомняше заедно с него за времето в казармата; наливаше коняк на Рамзес и двамата дълго-дълго си мърмореха под нос и се усмихваха тъжно на нещо си; сервираше мохито на София и на изпадналия дявол-знае-от-къде кубинец или чилиец и понякога се опитваше да танцува салса заедно с тях; вдигаше наздравици с Аксел, който беше почитател на бялото вино, примесено с газирана вода, след което двамата пееха неприлични песнички на развален немски език.
Самият Макс беше загадка. Не мисля, че някой, преди или след това, е успял да научи нещо съществено за миналото му. Дори и Мария, която бе влюбена в него, дори и тя не бе по-осведомена от останалите. Но то далеч не й пречеше да го обича безумно.
Говореше се, че преди да се захване с „Гузната кокошка” Макс бил адвокат. Един ден обаче, докато седял в адвокатската стая на Градския съд и прелиствал папките по делото си, носът изведнъж го засърбял, той кихнал и съзнанието му внезапно се прояснило. Огледал се наоколо, все едно се пробуждал от дълбок сън, позяпал с празен поглед щуращите се напред-назад деловодителки и спорещите с тях адвокатски помощници, поозърнал се, почесал се по главата, след което станал, излязъл и никога повече не се върнал там.
Самият Макс отричаше подобна версия и твърдеше, че барът бил наследство от някаква негова неизвестна леля по майчина линия. Нейното завещание му позволило да осъществи детската си мечта и да отвори бар.
- Всъщност – казваше понякога той. – Това не е истински бар. Би трябвало да се нарича страноприемница, много по-точно и на място е... Барове, та днес всичко е барове, а ние тук приемаме странници, нали така...
            След което Макс отпиваше от тъмната си бира, сядаше зад пианото и леко фалшиво започваше да свири „Валса на милионера” или „Моят меланхоличен блус”. Защото естествено там имаше и пиано и всеки четвъртък и петък Мария изнасяше прекрасен полунощен концерт под неговия акомпанимент. Концерт, посветен на Макс и на всеки друг, който имаше късмета в този миг да се намира в „Гузната кокошка”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар