Блогът на Странник

Изкуството не е вечно ! Но пак е за предпочитане...

събота, 22 септември 2012 г.

Осмото джудже



УВОДНИ БЕЛЕЖКИ

Всичко започна с един дебел пакет, натъпкан някак в пощенската ми кутия. Върху плика нямаше подател, само адрес: Улица „Случайна” № 6. Адресът беше верен, но защо пратката се бе озовала в моята пощенска кутия, така и не разбрах.
Когато я отворих от там изпаднаха три найлонови джобчета, най-обикновени, тип канцеларски, а във всяко от тях беше поставено тесте хартия, защипано с телбод, за да не се разпилеят страниците. Бих могъл да ги нарека и ръкописи, но първото ми впечатление беше точно такова – за тестета хартия.
Три джобчета – три истории. Разбира се, това в никакъв случай не беше роман. По-скоро ми напомняше за ученически съчинения по зададена тема. Ала и тази асоциация беше твърде обща. Защото аз предполагах и то струва ми се основателно, че историите не само са писани от различни хора, но и по различно време.
Историята от джоб номер едно, както го нарекох за улеснение, беше написана на ръка, с дребен и неравен почерк, а отделно от това листата вече бяха придобили онзи характерен съсухрено жълтеникав цвят. Точно поради тази причина реших, че това трябва да е най-ранната история за Осмото джудже. По страниците се срещаха множество зачертавания, тук-там в белите полета имаше детски рисунки (слънца, снежинки, разни смешни човечета) и толкова. Нито име на автора, нито дата, въобще любителска работа.
Текстът в джоб № 2 беше създаден на пишеща машина с полуизхабено „й” и леко отскачаща нагоре буква „р”. Феноменални улики за времето на Еркюл Поаро, но на мен, уви, това не подсказваше нищо. А историята от джоб № 3 беше отпечатана на класически лазерен принтер. Затова приех, че този текст трябва да отиде най-накрая. Разбира се, в подредбата на историите можеше да се приложи и друг подход, например местата на джоб № 1 и джоб № 2 спокойно биха могли да се разменят, за да се следва предполагаемият хронологичен ред на събитията, но и това всъщност нямаше особено значение. Отбелязвам го само за сведение, а пък нека всеки да чете, в каквато си иска последователност.
Колкото до споменатия на едно-две места Михаил от улица „Случайна” № 6, мога да ви уверя, че на този адрес, такава персона не е живяла никога. Това го потвърди и Баба Яга, тоест нашата домоуправителка, която в прекия и преносния смисъл на думата беше и все още е живата история на жилищната ни кооперация.
Няколко месеца по-късно успях да прибавя още две кратки приказки към горните три джобчета. На тях попаднах в интернет. Текстовете бяха публикувани в анонимни блогове на несъществуващи автори, но и в двата случая търсачката безпогрешно успя да засече ключовите думи „Осмото джудже”. Едната приказка вероятно бе мистификация, тъй като не кореспондираше по никакъв начин с другите от поредицата, ала все пак реших да не я махам.
Смея да твърдя, че в крайна сметка бях събрал всички истории, имащи някакво отношение към джуджето Вика и неговите приключения в нашия свят и в света на приказките.
След известно време изпратих...


Няма коментари:

Публикуване на коментар