Откъси
Няма нищо по-красиво от есенната буря през
октомври. Образи и усещания се преливат и смесват – наситено синьо, сухо и прашно,
омайващо... Южният вятър ме връхлита на пориви и свири джазови пиеси из дупките
на доказано здравото ми сърце. Дърветата размахват заканително клони и ме
замерят с жълтеникави листа. Облаците лежат накъсани на парчета, като кръпки, провиснали
от рошавото небе, а въздухът – въздухът мирише на дъжд...
...
Събудих се от жегата, която отдавна бе успяла да обхване
плажната ивица и уверено пъплеше нагоре по полегатия склон. Палмите и пръснатите
по стръмното хилави борчета засега я задържаха в ниското, но скоро и те щяха да
се предадат. Слънцето едва се бе вдигнало над морето, а въздухът вече се
нажежаваше и щеше да си остане такъв през следващите има-няма дванайсет часа.
Скочих на крака и се огледах нетърпеливо. Заливът
се кипреше под мен като на пощенска картичка - душовете, пътечката, прилежно
строените на малки гроздове тръстикови чадъри. Стори ми се, че там край
шезлонгите се мярна познатата бяла тениска и аз се заспусках тромаво надолу,
прескачайки през едно стъпало.
Заобиколих отдалече кантината, над която се
разнасяше аромат на пържено и ритмично тропане на вилици, претичах през обилно
напоената от пръскачките морава и стъпих на плажа. Пясъкът дружелюбно ожари
ходилата ми, подсещайки ме да не се застоявам много на едно място.
Еди ме видя и размаха парцала за поздрав. Тръгнах
с неравни подскоци към него. Барът още не беше отворил и краката на столовете
стърчаха над масите. Изпод тях се прокрадваха следи от скорошна веселба –
обърнати пепелници, полупразни бутилки шампанско, небрежно стъпкани солети.
С облекчение скочих върху дървената платформа и
огледах пораженията:
-
Тежка
нощ, а?
...
Примижах и отърках снега от лицето си. Но той
продължаваше старателно да се сипе отгоре, трупаше купчини по крачолите и съскаше
покрай ушите. С мъка пристъпвах по едва забележимите алеи. Дърветата напевно
поскръцваха в тъмното.
Не много едро кафеникаво куче изплува от преспите
и с леко вирната муцуна се приближи до мен с изплезен език. Усетих топлото
близване по ръката и се усмихнах. Рона. Завъртя се около мен и излая кратко, наведох
се и я потупах по главата.
-
Здравей
– казах. – Ето ме пак тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар