Откъс
До село Мугла някога се е
стигало относително лесно - откъм Девин и през бетоновия мост край Тешел. Мостът
се срутил окончателно някъде през 1990 година и от тогава селото е почти
откъснато от света. Също и от нашето време, към което все още го придържат
половин дузина бродове и обикновени дървени мостове.
Името на селото идва или от
мъгла, или от могила, като и двете думи носят в себе си особена символика.
Мъглата, според местните, често поглъщала селото и то изчезвало в нея,
изгубвало се. Изгубвали се и онези, които били тръгнали да го търсят. А какво
може да се таи под могилите е трудно да се каже, особено като се знае, колко
племена и народи са кръстосали стъпки из тоя край на Родопите, където и до днес
се помнят легендите за митичния Орфей. Самото село пък е променяло местоположението
си поне на три пъти през вековете, което само по себе си представлява малко
чудо.
В Мугла пътищата свършват. От там нататък е
планина. Но не съвсем. В близост до местността „Махрапа” и в западна посока от
Мугла се намира още едно селище, което вече не се отбелязва на картите. То се
нарича Чамла и е изоставено отдавна, никой не помни точно кога. В Чамла обаче
живеят шепа хора – мъже и жени, българи, дошли незнайно откъде, появили се
незнайно кога и заселили се в пустеещите колиби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар