Откъс
Макс не беше просто барман, а съставна част от
атмосферата на „Гузната кокошка”. Той пиеше бира с Полковника, и си спомняше
заедно с него за времето в казармата; наливаше коняк на Рамзес и двамата дълго-дълго
си мърмореха под нос и се усмихваха тъжно на нещо си; сервираше мохито на София
и на изпадналия дявол-знае-от-къде кубинец или чилиец и понякога се опитваше да
танцува салса заедно с тях; вдигаше наздравици с Аксел, който беше почитател на
бялото вино, примесено с газирана вода, след което двамата пееха неприлични
песнички на развален немски език.
Самият Макс беше загадка. Не мисля, че някой, преди
или след това, е успял да научи нещо съществено за миналото му. Дори и Мария,
която бе влюбена в него, дори и тя не бе по-осведомена от останалите. Но то
далеч не й пречеше да го обича безумно.
Говореше се, че преди да се захване с „Гузната
кокошка” Макс бил адвокат. Един ден обаче, докато седял в адвокатската стая на
Градския съд и прелиствал папките по делото си, носът изведнъж го засърбял, той
кихнал и съзнанието му внезапно се прояснило. Огледал се наоколо, все едно се
пробуждал от дълбок сън, позяпал с празен поглед щуращите се напред-назад
деловодителки и спорещите с тях адвокатски помощници, поозърнал се, почесал се
по главата, след което станал, излязъл и никога повече не се върнал там.
Самият Макс отричаше подобна версия и твърдеше, че
барът бил наследство от някаква негова неизвестна леля по майчина линия. Нейното
завещание му позволило да осъществи детската си мечта и да отвори бар.
- Всъщност – казваше понякога той. – Това не е истински
бар. Би трябвало да се нарича страноприемница, много по-точно и на място е...
Барове, та днес всичко е барове, а ние тук приемаме странници, нали така...
След което Макс отпиваше от тъмната си бира,
сядаше зад пианото и леко фалшиво започваше да свири „Валса на милионера” или
„Моят меланхоличен блус”. Защото естествено там имаше и пиано и всеки четвъртък
и петък Мария изнасяше прекрасен полунощен концерт под неговия акомпанимент.
Концерт, посветен на Макс и на всеки друг, който имаше късмета в този миг да се
намира в „Гузната кокошка”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар