Блогът на Странник

Изкуството не е вечно ! Но пак е за предпочитане...

събота, 22 септември 2012 г.

Не се обръщай назад

Откъс




            ... Дика се печеше в шезлонг до басейна и пиеше коктейл „Куба-либре”. Келнери с хавайски ризи сервираха напитки на шкембести възрастни немци, които се препичаха по пластмасовите скари наоколо. Орф пристъпи напред и се прокашля:
            - Здравей!
            И после трябваше да отстъпи, защото Дика се озова на врата му и го притисна силно към себе си.
            - Най-после – шепнеше тя в ухото му – От кога те чаках. Знаех си, че ще дойдеш. Имам толкова много да ти разказвам, толкова много ...
            - Обичам те – едва успя да прошепне Орф през водопада от думи.
            - И аз – отвърна тя и се провикна през рамото му – Келнер, още един коктейл, моля. И две текили. Помниш ли, когато се напихме с текила? Беше страхотно. Уф, горещо е. Хайде да се изкъпем, искаш ли?
            И тя се зае да смъква дрехите му, а после трябваше да го избутва към басейна, да го пръска с вода и да го увещава, докато той най-накрая отстъпи. Все пак се опита да я спре, но тя не искаше да слуша. Опияняващият й смях го обгърна и Орф се предаде. Плуваха. После пиха коктейли и текили. Едновременно. После пак плуваха. Главата му се носеше блажено из нищото. Любиха се. Отново пиха. Орф помнеше, че по едно време към тях се присъедини весела компания  момчета и момичета. Пяха, свириха на китара. Орф им демонстрира програматора си. Записваше китарата и я превръщаше в пиано, акордеон, цигулка. А по-нататък вече не помнеше нищо.
            Когато се събуди, слънцето отдавна бе изгряло и Дика отново се печеше край басейна. Мътният му поглед мина през дебелите немци, които усърдно се цапаха с плажно мляко и се спря на Дика. Изправи се и пристъпи решително към нея.
- Време е да тръгваме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар