Откъс
... Дика се печеше в шезлонг
до басейна и пиеше коктейл „Куба-либре”. Келнери с хавайски ризи сервираха
напитки на шкембести възрастни немци, които се препичаха по пластмасовите скари
наоколо. Орф пристъпи напред и се прокашля:
- Здравей!
И после трябваше да
отстъпи, защото Дика се озова на врата му и го притисна силно към себе си.
- Най-после – шепнеше тя в
ухото му – От кога те чаках. Знаех си, че ще дойдеш. Имам толкова много да ти
разказвам, толкова много ...
- Обичам те – едва успя да
прошепне Орф през водопада от думи.
- И аз – отвърна тя и се
провикна през рамото му – Келнер, още един коктейл, моля. И две текили. Помниш
ли, когато се напихме с текила? Беше страхотно. Уф, горещо е. Хайде да се
изкъпем, искаш ли?
И тя се зае да смъква
дрехите му, а после трябваше да го избутва към басейна, да го пръска с вода и
да го увещава, докато той най-накрая отстъпи. Все пак се опита да я спре, но тя
не искаше да слуша. Опияняващият й смях го обгърна и Орф се предаде. Плуваха.
После пиха коктейли и текили. Едновременно. После пак плуваха. Главата му се
носеше блажено из нищото. Любиха се. Отново пиха. Орф помнеше, че по едно време
към тях се присъедини весела компания
момчета и момичета. Пяха, свириха на китара. Орф им демонстрира
програматора си. Записваше китарата и я превръщаше в пиано, акордеон, цигулка.
А по-нататък вече не помнеше нищо.
Когато
се събуди, слънцето отдавна бе изгряло и Дика отново се печеше край басейна. Мътният
му поглед мина през дебелите немци, които усърдно се цапаха с плажно мляко и се
спря на Дика. Изправи се и пристъпи решително към нея.
- Време е да тръгваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар