Откъс
Творчеството на Ярослав Хлеб днес се радва на заслужена почит и уважение.
Почти сто години след смъртта му, неговите романи се публикуват, анализират и
дори награждават. Всъщност трябва да се направи уточнението, че това се отнася
за тези творби, които авторът написва още като млад. В зрелите си години Хлеб създава
един-единствен разказ, който, за съжаление и до сега остава неизвестен за нас.
Но колкото и да е парадоксално, именно последният и неоткрит разказ на писателя
продължава да ни връща към познатото му творчество.
Основна заслуга за хвърлянето на светлина върху предсмъртните
месеци от живота на Хлеб принадлежи на двама испански енциклопедисти – Гариго и
Хосе. Техните студии от началото на
века, както и последвалата самостоятелна монография на Хосе, се превърнаха в
бестселър и начертаха пътя, по който и до днес вървят хиляди търсачи на последния
разказ на Ярослав Хлеб.
Гариго и Хосе тръгват от там, от където и всички
останали – пълните събрани съчинения на Хлеб. Единадесет самостоятелни романа, четири
трилогии, две тетралогии и култовата октология „Не стреляй по умрелите кучета”.
Но за разлика от другите, Гариго и Хосе не се захващат с изразните средства,
хуманитарните идеи или повествователния стил на Хлеб, а търсят ключ, който да
им подскаже, какво е довело до онзи период от живота на твореца, известен днес
като „мълчанието на Хлеб”.
Така те стигат до четвъртия том от споменатата
вече октология (с подзаглавие „Прокълнатото куче на опрощението – предизвикателството
на Съдбата”), където в един привидно важен за повествованието диалог се
натъкват на умело прикрит „втори текст”. Малцина са майсторите, способни да
вплетат „втори текст” в произведенията си, но ако това трябва да се изрази с
думи, процесът прилича много на създаването на картина, при която художникът
замаскира даден образ под друг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар