Да имаш бъдеще, Бояне!

Откъс

Ангел се настани и се огледа. На съседната маса се бе разположила тумба от седем-осем българи, тип „селски интелигенти”. Естествено водеше се спор за съдбините на отечеството:

-          Аз пък ти казвам, че е най-добре да дойдат румънците. Те ше ни оправят. Бъсеску е умна глава. С него няма да пропаднем.

-          Абе румънците. Те да не са луди да дойдат в турско село. Дайте да си се държим за фесовете и без това се знаем с тях.

-          Абе не трябваше да ни гонят от Федерацията, това е истината. Ако още бяхме във Федерацията, сега щяхме живот да си живеем. Паспорта ти паспорт, важи навсякъде, вдигаш си багажа и заминаваш. Кеф ти Испания, кеф ти Австрия.

-          Абе остави Федерацията. Нали в София-та още има Федерация. И кво, да не са прокопсали? Казвам ви, с румънците си е най-добре.

-          Де Флор също е умна глава – интелигентите закимаха в съгласие. – Той би подкрепил Бъсеску. Разправят, че Румъния пак щяла да се присъедини към Федерацията. А присъедини ли се тя – влизаме и ние, като част от Румъния. Само паспорти да ни дадат. И после – кеф ти Германия, кеф ти Италия...

Ангел отклони вниманието си от спора и се пресегна към каната с вино.

-          Че вие вече сте го изпили. Ама че пияници. Аз едва успях един душ да си взема, а вие в това време...

-          Петима Петко не чакат – прекъсна го Спас и махна към момчето зад бара.

Донесоха още една кана вино, чукнаха се, казаха си „наздраве” и пиха. Димата се разположи по-удобно и примлясна с уста.

- Да-а, зле е работата тука. Чудя се, дали не е по-добре да си се върна в моя Новосибирск? Пък и вас бих завел. Казвам ви, това се вика спокойно място. Парите си няма да има къде да похарчите. Но за сметка на това ще ходим на риба, ще пием домашна водка. Абе ще го караме така, както ние руснаците обичаме.

- И какво не ти харесва тука? – озъби му се Спас.

- Че какво има да ми харесва – сопна се Димата. – Това българите сте една сбирщина, не ти е работа... кръстоска от пишман шофьори и обслужващ персонал. Неосъществени таланти, това сте вие българите. Затова и армия си нямате. За армията трябват сериозни хора, жилави, силни. А като ви види човек старшините може да умре от смях. Аз знам, срещал съм се, нали преди купувахме нафта от едни в Горна Малина. Ами че те не са никакви войници. Те, като видят самолет, измъкват пистолета си, почват да  псуват на майка и да стрелят по него. А пистолет те по принцип не използват. Освен на Нова Година, да ни пази Господ...

- Гледай го ти Димата – почеса се по главата Спас. – Той, видите ли, е наясно с всичките ни проблеми. Ами че то ние заради такива като вас сме на този хал бе, диване имперско.