Откъс
Из „Кратка Енциклопедия за Света”
...
Съществуването на вечната
библиотека винаги е било твърде съмнително и често пъти – категорично
отричано, особено сред представителите на интелигенцията и академичните среди.
Всъщност липсват, каквито и да било безспорни доказателства, потвърждаващи
нейното материално присъствие, произход или поне съдържание. Но от шестнадесети век насам слуховете за
нея започват да стават все по-натрапчиви, а на моменти дори убедителни.
Названието
„Библиотека Галаксия” се появява за първи път в свидетелства на испански свещенници,
вървели по стъпките на конквистадорите из Мексико и Перу. Касае се за апокрифни
дневници, чиито преписи са били унищожени някъде в края на 19-ти век от печалноизвестната
Римска Конгрегация на забранените книги. Оригиналите пък така и не стигат до
Стария свят, като се предполага, че или са изгорени, или са изчезнали безследно
скоро след смъртта на авторите им.
Легендите
разказват, че през 1533 година, край град Куско, двама монаси се натъкват на
чуден предмет - „скрин” с формата на правилно скосен куб, състоящ се от
тридесет и две триъгълни и шест квадратни стени. Същият е наречен от тях
„Библиотека Галаксия”. Въпреки относително малките размери на скрина, монасите
правят откритието, че в него се съдържа огромна по обем информация. Изразът,
използван от тях (според един от по-надеждните преводи) бил: „Хиляди, хиляди
книги, на непознат език, безплътни и прозрачни, но пълни със сила и мъдрост”.
Приблизително по същото време, а може би дори малко
по-рано, в град Теночтитлан, днешно Мексико, друг един монах, пътуващ в
компанията на Педро Алвараде, се натъква на дървено сандъче с пиктографски
надписи, които прилежно се захваща да преведе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар